Град Елхово е разположен на левия бряг на река Тунджа в югоизточната част на Тракийската низина между Странджа и Сакар планина сред плодородно поле. Градът съществува от времето на траките под името Орудица. Римляните са го наричали Орудица ад Бургум, а славяните Йоаница и Яница. През османско владичество последователно е носел имената Янидшали, Енидже Къзълагач и Къзълагач („нова бреза“). Името Елхово произтича от времето преди Освобождението. Турската потеря преследвала известен хайдутин, който се укрил в града, качен на върха на едно елхово дръвче - от там и идва името Елхово.
В Елхово функционира етнографски музей, който е част от Стоте национални туристически обекта. Той е основан през 1958г. по идея и доброволен труд на Иван Желязков. Във фонда му се съхраняват над 22 000 експоната. Те са разделени в няколко категории - “Земеделие и животновъдство”, “Жилище и жилищна уредба” , “Транспорт, лов, риболов”, “Облекло и накити”, “Тъкани и шевици”, “Традиционни занаяти” и “Художествено народно творчество”. В музея се съхраняват и над 3 050 тома специализирана литература плюс 1 600 единици научни списания. Музеят има документален фотоархив, в който се пазят над 8000 оригинални документи и снимки, свързани с развитието на Елховския край от Освобождението насам.
В близост до Елхово се намира резерватът Долна топчия. В резервата има фазанария за отглеждане на малки фазанчета, които след това се разселват на подходящи места из страната. Освен колхидския фазан в резервата гнездят още няколко вида чапли: сиви, нощни, гривести, малки и бели, също така и блестящият ибис и много други видове птици. Има предимно вековни лонгозни гори.
Кухнята е разнообразна, запазила много старинни рецепти. Най-разпространени ястия са: кисело зеле със свинско месо на тава (зелник), пилешка и свинска кавърма, дроб-сърма, сарми с лозов лист, зелеви сарми, бял боб в гърне, гювеч със зарзават и овнешко месо, телешка глава в шкембе, никулденски шаран - плакия, бахур, домашна наденица, странджански бабек и странджански старец. За закуска се приготвят гюзлеми (пекат се от тесто, напълнено със сирене, върху плоча, поставена на триножник "перустия"), катми (пекат се от тесто върху специален сач), триеница "рязана чорба" (нарязяно тесто се кипва във врящо мляко), трахана (много подправки, размесени с люти чушлета, се сипват в купа с надробен хляб). Истинско лакомство за децата е петмезът (карамелизиран мед с парчета тиква и дюли).
Празникът на града е през последната събота на месец март.
Диана,
Всички права запазени © 2001-2011 NaHotel.bg
Използването на снимки и данни от сайта е забранено, без обратен линк към сайта.
Отговорност за коректността на публикуваната информация носят регистрираните туристически обекти.
Моля, известете редактора за неточна информация от тук